Понятие за непреодолима сила

Много често в договорите срещаме клаузи за т.нар. и известна непреодолима сила (форс мажор/force majeure), която e основание от освобождаване от отговорност на страната, попаднала в подобна ситуация. Много често казваме, че е налице невиновна невъзможност да се изпълни поетото договорно задължение.

Какво обаче точно следва да разбираме под това понятие?

Непреодолимата сила представлява такова събитие от извънреден характер, което е непредвидено или непредотвратимо, и е възникнало след сключване на даден договор. 

За да окачествим едно събитие като непреодолима сила, то трябва да отговаря на следните условия: а) да има извънреден характер, което означава, че не е настъпило обичайно, нормално, очаквано, както и б) задължително да е възникнало след датата на сключване на договора. Ако последното условие не е налице, се счита, че страните е следвало да съобразят това събитие и така да уредят своите отношения, че да бъдат в съответствие с възникналото събитие. Задължителна е причинно-следствената връзка между събитието и невъзможността за изпълнение съобразно договореното между страните.

Събитието, окачествено като непреодолима сила, трябва или да бъде непредвидимо, или ако е било предвидимо, то да е непредотвратимо.  То трябва да причини невъзможност за изпълнение изцяло, а не само частично, иначе ще се стигне само до частично освобождаване от отговорност. Освен това, изискването съобразно българското законодателство и практика на съдилищата, че длъжникът не трябва да е бил в забава, също трябва да бъде налице. Например, сключен е договор за изработка в срок до 30 календарни дни, но изпълнителят по договора се бави повече от 60 календарни дни, след което е възникнало някакво форс мажор събитие като например пожар, който е опустошил всичко наред в ателието или склада на изпълнителя и материалите, подготвени за изработка на уговореното, са унищожени. В този случай изпълнителят няма да може да се позове на тази клауза, той ще следва да отговаря за пълно неизпълнение пред възложителя по договора. 

За да онагледим по-точно посоченото по-горе, ще дадем примери какво може да се възприеме като случай на непреодолима сила, когато имаме сключен договор с контрагент, и съответно сме препятствани да изпълним точно и навреме поетите задължения. Такива са например природно явление или действие или бездействие на трети лица, държавни органи – напр. гражданска война, протести, революция, мораториум върху плащания и др. Ако например е сключен договор за доставка на определено количество земеделска продукция и доставчикът обаче е изпаднал в ситуация на извънредни природни условия – силно пролетно засушаване, което е възпрепятствало продукцията в по-големи обеми и количества, също може да се възприеме като типичен пример за такава сила. 

За разлика от горните пример, трябва да отбележим, че в никакъв случай наличието на затруднено финансово състояние на една от страните не го извинява от неизпълнение и не може да се отъжедствява като случай на непреодолима сила. Често по договори за кредит кредитополучателят се оплаква, че не е погасил месечната си вноска си навреме поради блокирана банкова сметка – това също не се възприема като непреодолима сила.

Какво следва като стъпки при наличие на непреодолима сила? Страната, изпаднала в такава ситуация, е длъжна да уведоми насрещната страна, респ. контрагента, писмено за възникналата ситуация и съответно възможните последици в следствие на това за нея. Това следва да бъде направено във възможно най-кратък срок, за да бъдат елиминирани евентуално по-неблагоприятни последици от неизпълнението.  По този начин и страната, изпаднала в състояние на непреодолима сила, или т.нар. длъжник, ще бъде освободена от отговорност и няма да има задължение да обезщети другата страна за настъпилите вреди. В противен случай, страната няма да се счита за освободена от отговорност. 

Освен това, изпълнението на страните по договора се спира, докато трае непреодолимата сила, стига обаче последната да има временен, а не траен характер. Ако е налице последната хипотеза, т.е. непреодолимата сила трае толкова време, че контрагентът, респ. кредиторът, няма вече интерес от изпълнението, то възниква право страните да прекратят договора.

За финал, ще посочим, че по отношение т.нар. родово определени вещи – например плодове, зеленчуци, пари, ще важи правилото „родът не погива“ (genus non perit), което означава че изпълнението по отношение на такива вещи винаги е възможно, тъй като могат да бъдат заменени с такива от същия вид и качество. Ето това се нарича изключение в изключението, не смяташ ли така?

Посочената информация е актуална съгласно българското законодателство към месец април 2026 година. 

Тази информация не представлява правно становище или правна консултация, свързана с конкретна ситуация, конкретен субект, частен случай, нито претендира за изчерпателност. За конкретни въпроси и необходимост от правна консултация, следва да се обърнеш към адвокат или нотариус.