Магията на коледарите в „Изи Кредит“

Традицията носи силен емоционален заряд, който сближава хората и оставя трайни спомени.
По стара традиция на 18 декември коледарите в семейството на MFG създадоха празнично настроение с обиколка на офисите на дружествата. Облечени в народни носии, 13 мъже с геги и тъпани изпълниха коледни песни, благословии и закачки за благополучие през 2025 г. Те бяха посрещнати с пищни трапези и дарове – гевреци, суджуци и люти чушки.
Разговаряме с Христо Иванов, специалист „Международен оперативен съпорт и координиране на проекти“, който вече четвърта година е част от тази специална инициатива.
Христо, какво е да бъдеш коледар в “Изи Кредит”?
Много приятна отговорност. Трябва да бъдеш човекът, който озарява околните с усмивка, топлина и добро настроение. С наближаването на декември започваме да събираме групата, организираме репетиции и проверяваме носиите. Всяко представление е малка сцена, на която се стараем да разсмеем хората и да заслужим техните аплодисменти.
Имате ли специални ритуали, които изпълнявате? Спазвате ли всички традиции или сте внесли някакви съвременни елементи?
По стара българска традиция, когато се съберем, изпиваме по една греяна ракия, приготвена по тайна рецепта. Това повеляват обичаите от древни времена, а и и помага със сценичната треска (смее се). По време на пътуванията пеем песни, слушаме музика и обсъждаме предстоящите изяви.
Спазваме всички ритуали, като винаги сме облечени в народни носии - представяме облекла от всички фолклорни региони на България. За да е по-атрактивно, сме добавили и различни закачки, гатанки и шеги. След това им раздаваме символични награди. Това кара хората да се усмихват.
Защо продължавате тази традиция в днешното забързано време? Как реагират хората, когато ви видят?
Именно забързаното ежедневие е причината. Традицията носи силен емоционален заряд, който сближава хората и оставя трайни спомени. Това е начин да се върнем към корените си и да напомним за стойността на обичаите.
Реакциите са винаги вълнуващи. По-възрастните с усмивка си спомнят миналото, докато младите гледат с интерес, защото подобно нещо вече се вижда рядко.
Имате ли случка, която ще помните винаги?
Да, преди две години нахлухме с гръм и трясък в чужд офис, без да осъзнаем, че сме сбъркали мястото. Запяхме и изпълнихме помещението от емоции. Едва след края разбрахме грешката си, но успяхме непринудено да зарадваме тези хора, чиито лица бяха озарени със сълзи от радост.
Какво послание бихте искали да оставите?
Запазете този прозорец към миналото – мост, който свързва душите ни с места, недостъпни в ежедневието. Българските традиции са нашата уникалност. Няма по-ценно от това да съхраним историята си и да се гордеем с наследството, оставено от предците ни. Пазете ги от забрава!