Клиентите на заеми до 400 лв. ще получат законова защита

02 март 2012
Клиентите на заеми до 400 лв. ще получат законова защита

Клиентите на заеми до 400 лв. ще получат законова защита

02 март 2012
Бързите потребителски заеми до 400 лв., по-известни като кредити до заплата, ще бъдат регулирани, така както са всички останали над тази сума. Целта е да бъдат законово защитени правата на заемополучателите. Това предвижда Министерството на финансите с предстоящи промени в Закона за потребителския кредит, регулиращ дейността на банките и компаниите за бързи кредити.

В момента кредитите до 400 лв. не са в обхвата на закона, защото според европейската директива за потребителските кредити тя не се отнася за договори за кредит, чийто общ размер е по-малко от 200 евро (400 лв.) или надвишаваща 75 000 евро (147 000 лв). Според финансовия министър Симеон Дянков обаче липсата на регулации за малките заеми създават предпоставка за „лихварство”, от което се възползват заложни къщи и лихвари. „Ние ще направим всичките законови промени, а и целият закон като цяло за защита на потребителите да важи от 0 стотинки или по-скоро от 1 стотинка нагоре, в смисъл за всички
, заяви Дянков в интервю за БНТ в началото на февруари. С включването им в обхвата на Закона за потребителския кредит, фирмите, които ги предоставят, ще дават подробна информация за лихвата, срока, разходите и всички параметри по оскъпяването, преди сключването на договора за заем. Те ще трябва да спазват и конкретни изисквания при рекламирането на кредитите.

Предложението на Дянков за регулиране на заемите до 400 лв. получи пълната подкрепа на големите компании в сектора на бързите небанкови кредити. „Това е напълно разумно и резонно решение. Приветствам тази мярка и смятам, че би било полезно да се въведе малко повече регулация. Потребителите, които теглят по-малки заеми, би трябвало да получават същата информация както другите. Така хората ще знаят от кой доставчик им е най-изгодно да получат търсената сума. В момента има над 250 дружества в страната, които предоставят услуги в този сектор, и няма как всички те да бъдат контролирани и да се знае, че са отговорни кредитори”, коментира изпълнителният директор на Изи Асет Мениджмънт АД (Изи Кредит) Станимир Василев, цитиран от бизнес всекидневниците Капитал daily и Класа. Според него регулирането на кредитите до 400 лв. ще внесе повече прозрачност и няма да се отрази на активността нито на клиентите, нито на фирмите на този пазар. Сходно е мнението и на мениджърите от други големи компании на пазара.

Практиката показва, че водещите фирми, предлагащи бързи заеми до 400 лв., работят прозрачно и предоставят пълна информация на клиентите си и без законът да го изисква от тях. При кандидатстване за кредитите до заплата на Изи Кредит на компанията - онлайн заема Easy On и заемите по програмата Изи Магазин например, всеки клиент знае каква точно сума трябва да върне в края на периода. По-високата цена на заемите пък е обусловена от високия риск и липсата на обезпечение по тях, както и от бързината и минималните изисквания за кандидатстване. Това се потвърждава и от коментарите на икономисти и банкери. „Какъв е смисълът да се регулират кредитите под 400 лева, не мога да разбера. Може би се търси някаква по-висока защита на потребителите, но така нарастват разходите за регулации. А това няма как да намали лихвите по тези кредити - те се отпускат без никакво обезпечение и е нормално заради това да са високи”, отбеляза икономистът Петър Чобанов пред в. „Труд”. Сходно е и мнението на представители на регулатора. „Тези кредити се завеждат в Централния кредитен регистър и не виждам къде е проблемът с тях”, смята подуправителят на БНБ Румен Симеонов, цитиран от „Труд”.

Според данните на финансовото министерство през 2011 г. в България са били отпуснати 500000 заема до 400 лв. Регулирането на най-малките кредити е една от трите мерки, с които финансовото министерство цели да внесе повече прозрачност в кредитирането и определянето на лихвите. Останалите две мерки касаят предимно банките - определяне на общ базисен лихвен процент, който да прекрати практиката банките сами да определят основния лихвен процент, начисляван върху кредитите на клиентите и намаляване на банковите такси, които съпътстват отпускането на заемите.