Какво представлява заблуждаващата реклама и как да я разпознаем?

На първо място, нека разясним какво следва да се разбира под понятието „реклама“, което е възприето и на европейско ниво, а не само на територията на страната ни.  Рекламата представлява всяко съобщение във връзка с търговия, занаят или професия, което има за цел да насърчи реализацията на стоки или услуги, включително на недвижими имоти, права и задължения. А заблуждаваща ще е тази реклама, която по какъвто и да е начин, включително по начина на нейното представяне, подвежда или може да подведе лицата, до които е адресирана или достига, и поради това може да повлияе на тяхното икономическо поведение или поради тези причини нанася или може да нанесе вреди на конкурент.

За да определим една реклама като заблуждаваща, трябва да съобразим характеристиките на стоките и услугите, които се рекламират, като например наличност, вид, изработка, състав, начин и дата на тяхното производство (за стоки) или изпълнение (за услуги), годност за употреба, както и начините за тяхнята употреба, количество, географски и търговски произход, резултатите, които можем да очакваме от тяхната употреба, включително и  съществени характеристики от изпитванията или извършените проби върху стоките или услугите. Освен това, трябва да вземем предвид и цената или начина на нейното формиране, и условията за доставка на стоките и изпълнение на услугите. Информация и данни за рекламодателя или извършващия рекламата, като име или фирма, адрес или седалище, адрес на управление, имущество, права върху индустриална и интелектуална собственост, получени награди или отличия, също трябва да се вземат предвид при извършването на оценка дали една реклама има заблуждаващ характер или не.

Като пример за заблуждаваща реклама можем да посочим използването на суперлативи и сравнения като „по-“, „най-“, топ, мега, супер, гига, както и наличие на някакво вътрешно и външно сравнение на продукти и услуги. Много често я срещаме по телевизионните екрани при реклама на хранителни продукти, козметика, аксесоари, лекарства, финансови услуги, и други.

Заблуждаващата реклама е форма на нелоялна конкуренция и като такава законодателят я е забранил, тъй като може да повлияе негативно върху отношенията между конкуренти на пазара и има голяма възможност да повлияе икономически неизгодно на потребителя. Тоест, рекламата трябва да има такъв ефект, че да повлияе върху икономическото поведение на лицата в качеството им на потребители и същите да се почувстват мотивирани да закупят даден продукт или да се възползват от дадена услуга. Има обаче още една възможна последица от подобен ефект на рекламата, а именно да повлияе по такъв начин на дадения потребител, че той да се въздържи от закупуването на стока или използването на услуги на друго лице/дружество, които са конкуренти. Възможността за заблуждение обаче подлежи на изследване и преценка с оглед на средния потребител, а като такъв може да бъде определен този, който е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив. 

Българското законодателство забранява при създаване и разпространение на реклами на стоки и/или услуги дадено лице/предприятие да използва  такива рекламни послания, които могат да достигнат до потенциални потребители и да ги заблудят чрез използването на неверни твърдения или неясни послания, които премълчават или преувеличават информация. Възприема се, че и наличността на даден продукт също е от значение при определянето на дадена реклама като заблуждаваща. Последното например много често се среща при онлайн магазините за продажба на дрехи и аксесоари.

Като за финал можем да обобщим, че заблудаваща реклама не е някакъв прост сбор от съобщения и факти, без връзка и изолирани един от друг, а представлява цялостно послание, чиято цел е насочена да въздейства върху икономическото поведение на потребителя. 

Е, определено си заслужава концепцията за реклама да бъде много добре помислена и анализирана на фона на бързо развиващия се модерен и технологичен свят, а и богатото разнообразие на стоки и услуги в днешно време в действителност понякога крие риск и от заблуда у нас, потребителите.

Посочената информация е актуална съгласно българското законодателство към месец април 2026 година. 

Тази информация не представлява правно становище или правна консултация, свързана с конкретна ситуация, конкретен субект, частен случай, нито претендира за изчерпателност. За конкретни въпроси и необходимост от правна консултация, следва да се обърнеш към адвокат или нотариус.