Изи Кредит: Стотици хиляди ще останат без пари назаем заради тавана на годишния процент на разходите

09 април 2014
Изи Кредит: Стотици хиляди ще останат без пари назаем заради тавана на годишния процент на разходите

Изи Кредит: Стотици хиляди ще останат без пари назаем заради тавана на годишния процент на разходите

09 април 2014

Таванът върху годишния процент на разходите (ГПР) по потребителските кредити ще принуди финансовите институции да вдигнат изискванията за отпускане на малките и краткосрочни заеми, а част от клиентите на тези услуги няма да имат друг избор освен да търсят пари назаем при незаконните лихвари. Това предупредиха на извънредна пресконференция в София в края на миналата седмица представители на осем големи фирми в бранша, сред които и Изи Кредит.

На 28 март депутатите в Народното събарние гласуваха промени в Закона за потребителския кредит, с които се регламентира годишният процент на разходите (ГПР) да не надхвърля пет пъти размера на законовата лихва по просрочени задължения (на практика таван за лихвите и таксите по потребителските заеми в размер на 50.2% от сумата на кредита). Законът все още не е гласуван окончателно.

Това ограничение ще стимулира сивия сектор в бранша и ще възроди забравени практики от началото на 90-те години. Така нелегитимни кредитори и лихвари ще излязат отново на светло и ще започнат да доставят тази услуга“, предупреди изпълнителният директор на Изи Кредит Неделчо Спасов. „Намеренията на депутатите в парламента вероятно са добри, но вместо законодателите да изпишат вежди, ще извадят очите на гласоподавателите и ще ги пратят при нелегитимни кредитори“, допълни той.

Според директора на Изи Кредит, ако с лека ръка се затрие една цяла индустрия от финансовата система на страната – тези хора, които досега са потребявали такъв род финансови услуги, няма да могат да станат клиенти на банките. Банките не обслужват този род клиенти. Тези хора ще са принудени да използват услугите на лихвари и заложни къщи”, обясни Неделчо Спасов, като допълни, че с поправките в закона ще бъдат изключени няколкостотин хиляди българи от системата на финансовите услуги. Кой ще поеме тази отговорност?”, попита Спасов.

Според представителите на фирмите, проблемът трябва да бъде разрешен чрез широка дискусия, с участието на потребителските организации, бизнеса и законодателите. Сред предлаганите от фирмите мерки са завишение на изискванията за капитала на фирмите и за неговия произход, както и въвеждане на по-силен надзор. Така според тях ще се отсеят сериозните компании, които имат дългосрочни намерения към пазара.

Директорът „Корпоративни отношения” на Изи Кредит Ина Илиева припомни и че има предложение към Комисията за защита на потребителите да се създаде специална структура, която да разглежда само финансови спорове. Фирмите се надяват още с контрола върху тях да се заеме БНБ и това да е записано в новия закон за бързите кредити, който се подготвя в момента. По време на пресконференцията стана ясно и че България ще е първата страна в ЕС, която въвежда подобно ограничение върху разходите по потребителския кредит. „В публичното пространство беше изнесено твърдение, че страната е 15-тата в ЕС, която въвежда такова ограничение. Това не е вярно. В 14 европейски страни има ограничения върху лихвените проценти, но не и за годишния процент на разходите по потребителския кредит, в който лихвата е само един от компонентите”, обясни Ина Илиева, директор „Корпоративни отношения” на Изи Кредит.

Изпълнитерният директор на Изи Кредит Неделчо Спасов цитира и анализ, поръчан от Европейската комисия (ЕК) на Института за финанси в Хамбург, в който се констатира, че навсякъде, където са наложени ограничения върху лихвите и разходите по кредитите, се наблюдава и затягане на достъпа до подобни услуги. Подобни проучвания са изготвени и по поръчка на британското правителство. Изводите във всички изследвания са категорични: ограничението в лихвените нива намалява достъпа до пари за хората с по–ниски доходи; стимулира се незаконното отпускане на заеми и конкуренцията се влошава. Нещо повече, финансовите продукти стават още по-неясни за потребителите.

Фирмите в бранша се опасяват, че ако таванът остане, много от фирмите за бързи заеми ще се оттеглят от пазара, което ще понижи конкуренцията. Тези компании, които останат на пазара пък, ще отпускат кредитите си по-трудно и ще трябва да задължат клиентите да ползват допълнителни услуги като застраховки и гаранции, разходите по които ще компенсират кредиторите за тавана върху ГПР. „В крайна сметка клиентът ще плати същата цена за кредита, но той тотално ще бъде объркан кое е лихва, кое е главница, кое отива за застраховка”, очерта недоразуменията, които ще настъпят Неделчо Спасов.

На пазара на бързи заеми в момента работят близо 200 компании, като отпуснатите кредити са за около 2 млрд. лв., сочат данните на БНБ. Тези компании създават десетки хиляди работни места, а държавата ще изгуби постъпления от данъци и осигуровки за сметка на съкращенията в бранша, предупредиха още от бранша.