Дисциплинарна отговорност при нарушаване на трудови задължения
Всички сме чували за института на дисциплинарната отговорност и механизмите за нейното налагане и проявление в живота на отделния индивид. Обичайно в трудовите договори се залагат клаузи, свързани с нарушаване на т.нар. трудова дисциплина, и съответно налагането на дисциплинарна отговорност като резултат от това.
Какво представлява дисциплината изобщо? Най-общо казано е поведение на участниците в различни обществени процеси, вземайки предвид и зачитайки установения ред и правила в обществото, като е налице активно участие на гражданите в такива процеси, които полагат усилия за обучение, развитие, усъвършенстване. Съобразно възприетото в българското законодателство, всяко неизпълнение на трудовите задължения от страна на служителите представлява нарушение на самата трудова дисциплина, на установения в дадена организация трудов ред и съответно присъщите трудови задължения на дадения служител.
Всяко неизпълнение на трудовите задължения реално е нарушение на установената трудова дисциплина, което е основание за налагане на предвидените по българското трудово законодателство дисциплиниарни наказания – забележка, предупреждение за уволнение или уволнение. За определяне на подходящото наказание работодателят следва да вземе предвид и да прецени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено, и поведението на съответния работник или служител.
Кои са най-характерните нарушения на трудовата дисциплина? Посочени са неизчерпателно в основния нормативен акт – Кодекса на труда, като обхващат, но не се изчерпват до случаите на закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване или неуплътняване на работното време, или явяване на работа в непозволяващо да се изпълняват трудовите функции състояние (например в пияно състояние или повлияно от други опиати), неизпълнение на възложена работа, неспазване на техническите или технологичните правила, произвеждане на некачествена продукция, неспазване правилата за здравословни и безопасни условия на труд, неизпълнение на законните нареждания на работодателя, злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието (компанията, в която е нает служителят/работникът), както и разпространяване на поверителни за него сведения, увреждане на имуществото на работодателя и други още задължения. Не всички са подробно разписани, възможно е и да бъдат индивидуално уговорени между страните в момента на подписване на трудовия договор.
Отговорност при наличие на нарушение на трудовата дисциплина представлява основен институт на трудовото право, но ако дадено нарушение изпълнява или покрива състав на престъпление или нарушение от административен характер, то следва да бъде наложена освен дисциплинарна отговорност, и друга такава като например наказателна или административна.
А кой има в действителност право да наложи дисциплинарно наказание? Логично това следва да бъде конкретният работодател. Освен него обаче, има възможност такова да бъде наложено при определени условия и от лице, което е определено от работодателя – например управител, директор, ръководител, респ. лица с ръководни функции, или друг орган, оправомощен изрично от закон.
А мога ли в качеството на работодател да накажа служител, за който имам сведения, че е извършил нарушение преди година и половина? Не, не може. Срокът за налагане на дисциплинарно наказание е 2 месеца от откриване на нарушението, но е предвиден максимален срок от 1 година от извършването му. Как следва да разбирам значението на „откривам нарушението“? Това означава неговото узнаване, получаване на знания за факта на неговото извършване от лицето или органа, който има дисциплинарна власт да го накаже. А изразът „една година от извършването“ означава една година от деня, в който е извършено или довършено нарушението. Посоченият 2-месечен срок от откриването се включва в 1-годишния срок от извършването на нарушението.
Посочените по-горе срокове са задължителни и тяхното пропускане ще препятства подвеждането под дисциплинарната отговорност на служителя и правото на работодателя да му наложи дисциплинарно наказание.
Ако си работодател, нашият съвет към теб би бил да събереш цялата възможна информация и сведения относно извършеното нарушение, преди да пристъпиш към налагане на дисциплинарно наказание. Освен това, задължително следва да проведеш разговор с дадения служител/работник, да изясниш фактите и обстоятелствата, да поискаш адекватно обяснение. Но имай предвид, че даването на обяснения дали устно или писмено е право на служителя, той не е длъжен да го прави, ако не желае, като това обстоятелство следва да бъде установено във всеки един случай.
Освен това, работодателите трябва да знаят, че за едно и също нарушение на трудовата дисциплина не могат да налагат дисциплинарно наказание повече от един път. За целите на налагане на дисциплинарно наказание, работодателят е длъжен да състави заповед в писмен вид, в която трябва да бъдат описани следните елементи, а именно: кой е нарушителят (имената му), извършеното от него нарушение, за което респективно се налага и наказание, време на извършване на съответното наказание, мотиви за издаване на заповедта, вид на наложеното наказание, законовата разпоредба, въз основа на кояйо се налага наказанието, както и подпис на заповедта от работодателя/лицето/органа, който я издава.
Издадената заповед трябва да бъде лично получена от служителя/работника. Не бъде ли получена, то се счита, че няма и наложено наказание. За тази цел наказаният работник/служител трябва да удостоверени получаване на заповедта чрез полагане на подпис. Ако не може да бъде получена лично от съответния служител/работник, друга възможност е да бъде изпратена до него с препоръчано писмо с обратна разписка.
Определено си заслужава да спазваме установената трудова дисциплина, не смяташ ли така?
Посочената информация е актуална съгласно българското законодателство към месец април 2026 година.
Тази информация не представлява правно становище или правна консултация, свързана с конкретна ситуация, конкретен субект, частен случай, нито претендира за изчерпателност. За конкретни въпроси и необходимост от правна консултация, следва да се обърнеш към адвокат или нотариус.